Самоходно устройство трябва да бъде придвижено за най-кратко време от точка А в точка В в една хоризонтална равнина (Фиг. 1; координатите на точките са в километри). При еднороден терен това става, като устройството се движи с максимална скорост по най-краткия път, който свързва точките (т.е. движението е по отсечката АВ).
Фиг. 1
Теренът обаче не е еднороден и максималната скорост на устройството в различните участъци, които трябва да бъдат преодоляни, е различна. При два вида терени ситуацията е представена на Фиг. 2. Едната част („първата“) е от точки (х,у), за които у≥1. Тя съдържа точката А и максималната скорост на устройството в нея ще означаваме с v1. Втората част на терена съдържа точката В. Максималната скорост на устройството в нея ще означаваме с v2.
Фиг. 2